Целувката на вятъра е върху мен.
Косите ми се носят по вълните.
Красив е този септемврийски ден.
Красиви са в очите ми сълзите.

Тежи в сърцето ми една раздяла.
Самотна ровя в пясъка с ръце.
Но, мили мой, не съм това желала,
а пак е мъртво моето сърце.

Обичам най-красивите очи,
изпълнени с небесна синева.
Искрящи, ослепителни лъчи.
Обичам най-горещата звезда.

Обречена съм аз да страдам тук
без теб - сама през цялата година.
На пристана един - без стон и звук,
отпращам те към твоята родина.

За тебе нищо аз не знача - знам.
Далеч си ти и друг живот живееш.
Вярвам - никога не ще си сам
и за други хора ще копнееш.

Не вярвай на усмивката ми, мили!
Лъжлива радост виждаш във очите.
Милиони сълзи те са скрили.
Безумни и нелепи са мечтите.

Бленувам аз сега със теб да съм,
от устните ти нежни да се будя.
Но знам, че никога - дори насън,
на тази смелост не ще се принудя.

Не искам аз да си признавам,
единствен теб жадувам на света.
Самичка ще се заблуждавам,
че от огъня останала е пепелта.

Но аз горя - и чувствам, че живея!
Дори и срещайки те тъй за кратко,
за тебе тайно аз ще си копнея
и от болката ще ми е сладко.

Разбирам - ще се будя нощем
в легло със този, който ме обича.
И скришом ще си кажа, че все още
душата ми към теб ще тича.

Пределно ясно ми е, че се вричам
във този, който го не заслужава.
Но позволих си аз да те обичам,
а само мъка във сърцето ми остава.

Красив е този септемврийски ден.
Красиви са в очите ми сълзите.
И сега завинаги оставам в плен
на невъзможните мечти и на лъжите.

(Септември 2010)