Септемврийско халище
Дъждът пося студени семена
и шипката настръхна до червено.
Набъбна с плод, с изприщени листа,
от тихата му ласка подлудена.
Небето счупи свойто огледало
и в късове кристали разпиля
жарта на блудстващия август,
с най-похотливите желания
на пеперуди, троскот и врабци,
на охлюва, преборил хълма.
И босата пета на здрач ръждив
в любовна амалгама хлътна.
А в чашите наля се тишина
пелиново горчива и безпътна.
Със клинци дъбови я приковаха
мъглите, като сиви къртици,
по хълма затътрузили нозе,
без форма, тромави, без тяло.
Назаем вятърът ли беше взел
от дявола игривите пищялки –
листата ръшна, храстите и бора,
разроши трънки, попиля шишарки.
И есента припламна сред хорото
с фустаните си пищно катунарски.
Въртя се с вихрогонно и безумно
и слънчев пумпал изгрева подпали.
След утрото, изтекло върху хълма,
и лятото си тръгна по сандали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
