17.05.2007 г., 21:16

Серенада

958 0 3

Отново тиха вечер се разлисти,
нощ със дъх на рози и звезди
и звездите във небето бистри
спомнят розите във твоите очи.

Сребри край тебе лунната омара,
дъжд от капчици сребро роси
и звънкат нежно струни на китара,
щом зашепне вятър в твоите коси.

Отново в тиха вечер те бленувам
и музика сърцето ми облива,
тиха нощ е, но знам, че не сънувам -
от роза и звезда си по-красива.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венелин Стоичков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...