27.04.2017 г., 19:18

Серийна самоубийца

1.2K 6 14

Влюбвам се в теб. Всеки ден. По инерция.
Серийно. Кратко. И някак по спешност.
Сама се подлагам на куп интервенции
и тикам сърцето си в ръцете ти вещи.

 

Върти го! Печи го! До крехкост. И яж!
Боли го след всяко частично умиране.
Колко дълго е нужно да трупаме стаж,
преди да направим успешно кастриране?

 

Влюбвам се в тебе. Обсебващо. Шумно.
Нямам идея как се живее
в тишината на сдържана ярост. Разумна.
В пролетен блян, неспособен да зрее.

 

Сякаш стъпвам по жива верига. Клавиши.
Танго. Тази страст няма друго название.
Но не мога, притисната в теб, да те вдишам.
И от волтов шамар да изгубя съзнание.
 
Влюбвам се в теб. И не искам да съмне.
Не искам и утре да бъде така.
Искам в радиус десет пресечки от тъмното
покосено да бъде всяко стръкче мечта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • 🌻Оригинален стих
  • Лора,толкова харесвам стиховете ти ,а Роберт ме изпревари .Тъкмо щях да ти кажа колко харесвам тези ритмични строфи,които и аз използвам често, и реших да изчета другите коментари.Казвала съм и друг път-по твоите стихове можеш да маршируваш или пееш,без да сбъркаш...А също и темите ти....Вероятно твоята муза е по-добра от моята,затова аз прекратявам.Само ще коментирам...
  • Благодаря ви,че ме уважихте! Спокойна вечер на всички
  • Еха! Направо ме разстреля! Браво, Лора!
  • Силно и стилно . Браво

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...