Apr 27, 2017, 7:18 PM

Серийна самоубийца

  Poetry
1.2K 6 14

Влюбвам се в теб. Всеки ден. По инерция.
Серийно. Кратко. И някак по спешност.
Сама се подлагам на куп интервенции
и тикам сърцето си в ръцете ти вещи.

 

Върти го! Печи го! До крехкост. И яж!
Боли го след всяко частично умиране.
Колко дълго е нужно да трупаме стаж,
преди да направим успешно кастриране?

 

Влюбвам се в тебе. Обсебващо. Шумно.
Нямам идея как се живее
в тишината на сдържана ярост. Разумна.
В пролетен блян, неспособен да зрее.

 

Сякаш стъпвам по жива верига. Клавиши.
Танго. Тази страст няма друго название.
Но не мога, притисната в теб, да те вдишам.
И от волтов шамар да изгубя съзнание.
 
Влюбвам се в теб. И не искам да съмне.
Не искам и утре да бъде така.
Искам в радиус десет пресечки от тъмното
покосено да бъде всяко стръкче мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jane Doe All rights reserved.

Comments

Comments

  • 🌻Оригинален стих
  • Лора,толкова харесвам стиховете ти ,а Роберт ме изпревари .Тъкмо щях да ти кажа колко харесвам тези ритмични строфи,които и аз използвам често, и реших да изчета другите коментари.Казвала съм и друг път-по твоите стихове можеш да маршируваш или пееш,без да сбъркаш...А също и темите ти....Вероятно твоята муза е по-добра от моята,затова аз прекратявам.Само ще коментирам...
  • Благодаря ви,че ме уважихте! Спокойна вечер на всички
  • Еха! Направо ме разстреля! Браво, Лора!
  • Силно и стилно . Браво

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...