Сетива
Сетива
Не е захарен памук,
а така прилича.
Не е облак преди изгрев,
спрял в крило на птица.
Не е розово фламинго,
нито звън лиричен.
Аромат на тръпна пролет
в дюлев цвят наднича.
И нектарът му изтича
от целувка на пчела.
И поток отново тича,
гони лудата река.
И полека сякаш диша
топла, пръхкава земя.
И потъват си в очите,
млад е той, и млада – тя...
Не е захарен памук,
а така прилича.
Не е облак преди изгрев,
спрял в крило на птица.
Не е розово фламинго,
нито звън лиричен.
Аромат на тръпна пролет
в дюлев цвят наднича.
И нектарът му изтича
от целувка на пчела.
И поток отново тича,
гони лудата река.
И полека сякаш диша
топла, пръхкава земя.
И потъват си в очите,
млад е той, и млада – тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
