3.11.2006 г., 12:14

Сезон на вината

817 0 0
В една такава вечер загубих мисълта си
В една такава сутрин намерих любовта си
В един такъв следобед с нея се видях
В една такава вечер всичко стана прах

Това беше деня на мечтите – слънчев ден
Беше и деня в който те се сринаха пред мен
Деня в който мечтите ми бяха грубо иззети
Денят в който бяха обилно със сълзи полети

Беше сезон на любов несподелена
Беше сезон на душата ми наранена
Беше сезона на силната горчивина
Беше сезона на изпитана вина

Вина че обичам я толкова силно
Вина че показвах го обилно
Вина че не бях достойния аз
И че не спирах да мисля за нея и час

След това вината че не можах
аз до нея да бъда без страх
без страх че не мога както преди
да кажа всичко което на устата ми седи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Беков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...