Nov 3, 2006, 12:14 PM

Сезон на вината

  Poetry
820 0 0
В една такава вечер загубих мисълта си
В една такава сутрин намерих любовта си
В един такъв следобед с нея се видях
В една такава вечер всичко стана прах

Това беше деня на мечтите – слънчев ден
Беше и деня в който те се сринаха пред мен
Деня в който мечтите ми бяха грубо иззети
Денят в който бяха обилно със сълзи полети

Беше сезон на любов несподелена
Беше сезон на душата ми наранена
Беше сезона на силната горчивина
Беше сезона на изпитана вина

Вина че обичам я толкова силно
Вина че показвах го обилно
Вина че не бях достойния аз
И че не спирах да мисля за нея и час

След това вината че не можах
аз до нея да бъда без страх
без страх че не мога както преди
да кажа всичко което на устата ми седи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай Беков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...