30.06.2007 г., 19:57

Сезон Щастие

814 0 12
 

Жита и бяла позлатеност,

косите ми

дъха на вятъра пилее.

Краката ми са боси.

Бягам.

В крилете ми копнеж е вплетен.

От нишки много багрени

и юлски стръкове мечтание

покълва близостта

в очите ни.

Разливам се в нощта

безкрайно тихо -

душата ми маяк е,

ресниците вълни са.

Жужа по стъкълцата черни

на хилядите слънчица,

прегърнали земята.

Дете в детето ражда се,

глухарчетата

със въздишка разпиляват.

Вкусът на лятната дъга е

прасковен

и капе

по лазурните усмивки

на водата.

На най-синята пустиня  пясъка,

днес бисерен е,

хладък,

чакащ.

Сърцето ми се разпиля в

прашец блестящ

и пеперуден.

Летя и сливам се

със струните на житни цигуларки.

Разливам се във залеза.

Душата ми е плясък -

морето пясъка целува.

Палитра макова, ухание на радост

и чувство непринудено.

Разгръщам се по дланите

на времето,

а то е кехлибарно.

Очите ми са пъстроцветно обичливи,

сезонът - щастие.

 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Киара Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...