30 июн. 2007 г., 19:57

Сезон Щастие

Поэзия

817 0 12

Жита и бяла позлатеност,
косите ми
дъха на вятъра пилее.
Краката ми са боси.
Бягам.
В крилете ми копнеж е вплетен.
От нишки много багрени
и юлски стръкове мечтание
покълва близостта
в очите ни.
Разливам се в нощта
безкрайно тихо -
душата ми маяк е,
ресниците вълни са.
Жужа по стъкълцата черни
на хилядите слънчица,
прегърнали земята.
Дете в детето ражда се,
глухарчетата
със въздишка разпиляват.
Вкусът на лятната дъга е
прасковен
и капе
по лазурните усмивки
на водата.
На най-синята пустиня пясъка,
днес бисерен е,
хладък,
чакащ.
Сърцето ми се разпиля в
прашец блестящ
и пеперуден.
Летя и сливам се
със струните на житни цигуларки.
Разливам се във залеза.
Душата ми е плясък -
морето пясъка целува.
Палитра макова, ухание на радост
и чувство непринудено.
Разгръщам се по дланите
на времето,
а то е кехлибарно.
Очите ми са пъстроцветно обичливи,
сезонът - щастие.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

3o3uTy (Едно Момиче)

Прекрасен стих! Нека сърцето ти винаги живее е този сезон

2007-07-30T23:28:19+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Тук ,Киара, си прекрасна ,особено последния стих- сезон на щастие!

2007-07-02T14:16:49+03:00
jenina1962 (Женина Богданова)

Бъди щастлива Киара!Прекрасен стих!Поздрав!

2007-07-01T06:54:11+03:00
evropa (Нели)

не излизай от този сезон

2007-07-01T05:50:19+03:00
Pustinnocvete (Стами)

Чудесен стих, Киара!!!

2007-07-01T05:14:18+03:00