Сезони

Поезия » Друга

848 7 23

В снега вървя

а той хрипти

с мен ли иска

да говори

висулките от лед

в сълзи

слънцето с лъчи

това ли стори.

Зимата ги гледа

в самота

няма сили

да им прати хали

а бяха дни

и времена

Царица бе

но вече се забрави.

Идва Пролет

трябва да се радвам

мартеници трепкат

мънички сърца

но тез кристални капки

мигом си представям

сезоните се сменят

но защо с тъга?

Март, 2018

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

anabel7 (Албена Димитрова)

Красив,носталгичен стих!...Докосна душата ми...

2018-03-18T21:05:31+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Розали,тръпката винаги е в очакването,а тъгата в това което безвъзвратно си отива.Погледни Франгата и ще видиш.Погледни Морето и ще усетиш!
Руми,а това чувство толкова неосъзнато докосва ни като сянка и се скрива в ъгълчетата на мислите ни.

2018-03-11T16:47:46+02:00
rumbic (Руми)

Всеки преход на сезоните ме кара да се чувствам по начин, който никога не мога да обясня, сякаш е за първи път... А твоето стихотворение така ме докосна, като че ли си усетил моята душевност, Гавраиле! Поздрав!

2018-03-10T09:19:10+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Нина,благодаря за присъствието ти!

2018-03-09T06:14:00+02:00
asizi (Nina Toshich)

Ех, че е хубаво! Поздрав за силно емоционално изразения стих !

2018-03-08T20:54:54+02:00