3.03.2018 г., 20:13 ч.
Сезони
В снега вървя
а той хрипти
с мен ли иска
да говори
висулките от лед
в сълзи
слънцето с лъчи
това ли стори.
Зимата ги гледа
в самота
няма сили
да им прати хали
а бяха дни
и времена
Царица бе
но вече се забрави.
Идва Пролет
трябва да се радвам
мартеници трепкат
мънички сърца
но тез кристални капки
мигом си представям
сезоните се сменят
но защо с тъга?
Март, 2018
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Красив,носталгичен стих!...Докосна душата ми...
-
Розали,тръпката винаги е в очакването,а тъгата в това което безвъзвратно си отива.Погледни Франгата и ще видиш.Погледни Морето и ще усетиш!
Руми,а това чувство толкова неосъзнато докосва ни като сянка и се скрива в ъгълчетата на мислите ни. -
Всеки преход на сезоните ме кара да се чувствам по начин, който никога не мога да обясня, сякаш е за първи път... А твоето стихотворение така ме докосна, като че ли си усетил моята душевност, Гавраиле!
Поздрав! -
Нина,благодаря за присъствието ти!
-
Ех, че е хубаво! Поздрав за силно емоционално изразения стих !
-
АНГЕЛЕ,Приятелю винаги във всяка раздяла има нещо тъжно!
ХАРИ,благодаря за коментара и оценката.
ВЛАДО,защото това което е било никога няма да се върне и понякога ставаме меланхолици.
СЪНИ,сезоните са нашето неповторимо минало! -
Един човешки живот
в сезони със своите красиви и тъжни моменти.
Поздравявам те за въздействащата творба, Гавраиле! 🍀 -
Прекрасно стихотворение!Поздравление,Гавраил!
-
Но защо с тъга!?
Хубав стих Приятелю!!!Поздрави! -
Дочка,капките тъга правят питето на живота по упойващо.
-
Капките тъга понякога са - преосмисляне и пречистване ... между толкова прекрасни мигове-сезони.Прекрасен стих,Гавраиле!
-
ЕСИ,тъгата може би е мярката за нашата чувствителност и способността да съхранямаме спомените.
АНИ,всичко е поправимо дори да е тъжно стига това което си отива не е Живот. -
Сезоните се сменят и всеки един от тях взема по нещичко от нас. Може би затова тъгата неизбежно присъства... Поздравления за стиха, Гавраиле!
-
Иржи,без да зная за съвета на баба ти подсъзнателно преди години съм го изпълнил.Когато станах на двадесет години реших че съм достигнал най-високата си цена и се ожених.Колко пъти след това съм се тюхкал ама стореното-сторено!Сега след твоите думи вече съм в пълна душевна хармония!
-
И аз мисля,че сезони ли,хора ли,събития....началото е винаги хубаво-има надежди,планове,нови преживявания и ....така до следващия период/респ.сезон/,който пак идва като нов,интересен ,с нови надежди и...стария трябва да се оттегли увяхнал ,тъжен затова....И си спомням едни думи на баба ми-всяко момиче/мома/ има цена тая година и трябва да я използва.Догодина излиза "новата реколта"моми и вече цената на първата спада....
-
КАТЯ,и в изумрудения оттенък на стопените ледени сталактити има толкова тъга.
ТАНя,интересна интерпретация.Предлагам да хвърлим спомените на хиените,а в квакането на времето сигурно чуваме жабите които чакат целувка за да станат принцеси.
ЮРИ,веднага си усетил скритият емоционален порив на стиха.Благодаря ти!
МЛАДЕН,влагайки философска интерпетация в коментара си си усетил кодираният ми замисъл.Отдавайки се на чувствата понякога виждаме реалността както ни се иска.
ВАСИЛКА,много ми хареса твоят коментар защото е абсолютна истина.
СИЛВИ,Твоят коментар ме накара да се замисля.Наистина във всеки от сезоните ние оставяме част от нашия живот,която никога не можем да си върнем.А това винаги поражда една неосъзната тъга която ни прошепва подсъзнанието.
ПЕПИ,именно това "хубаво"което поражда тъгата ни кара да си мислим че то пак ще се случи но вече в друго време и с други надежди. -
Ами защото всяко нещо си има начало и край и особено, ако между началото и края е имало нещо хубаво, то изпращайки го – се натъжаваме, защото оставяме нещо от себе си, в него. Поздрави, Гавраил!
-
И ние като сезоните се променяме с годините и всеки сезон носи красота и различно изживяване. А присъствието на тъгата, като че ли е задължително условие, за да оценим всеки един от тях.
-
Може би, защото чистотата на снега и младостта на пролетта няма да се върне при нас
-
Да, наистина - "защо с тъга?" - това е въпросът. Тривиалният отговор е - защото не сме циклични като сезоните. Затова тяхното редуване и възпроизвеждане ни напомня за обречеността ни. Да се радваме ли наистина с широко отворени очи на шествието около нас или просто да си затворим очите и да минаваме на пръсти? Хубав стих, пораждащ множество въпроси и не дотам приятни отговори. Поздравление, Гавраиле!
-
Емоционално, тъжно и хубаво!
-
Тъжни са. Уморени.
И някак еднакви.
Приличат на гладни хиени.
А Времето отлита с квакане... -
Хареса ми стиха ти, Гавраил!Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
