29.11.2022 г., 13:16

Сезони

1.1K 4 10

Обрули есента на дърветата клоните.

Така е в природата, все се сменят сезоните.

Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.

Зимата със студ и скреж завилня.

Замръзна зората, замръзна реката.

От студа затрепери, зазъзна душата, замръзна и тя.

Съблече уморена горестта и обидата.

Премени се с вярата, надеждата и любовта,

със семпли одежди, в очакване на пролетта.

И... в гората сладкогласен чичопей запя.

Слънцето разтопи леда и горестта.

Разцъфнаха нежни полски цветя.

Топлината прегърна земята, разцъфна и тя - душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, мила Ири! Понякога в един пролетен ден можем да преживеем 2-3 сезона... за няколко часа. Като емоциите при жените.
    Благословена да си!
  • Щастливи сме, че имаме четири сезона, всеки със своята хубост. така няма да ни омръзнат. Добре си съпоставила сезоните с душата, Злате, която също се променя, но по- бързо...Това е, защото при нея има емоции и влияние от всичко, дори и от сезоните...
  • Благодаря, Георги!
  • Прекрасно!
  • Благодаря на всички Ви! Промените в душата напомнят за промените в сезоните, обаче в душата настъпват светкавично, сменят се за секунди...
    Пожелавам пролет в душите Ви!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...