Ромашка (Златка Чардакова)
150 1336
29.11.2022 г., 13:16 ч.

Сезони 

  Поезия » Философска
664 4 10

Обрули есента на дърветата клоните.

Така е в природата, все се сменят сезоните.

Оголя гората, реката оголя, душата - и тя.

Зимата със студ и скреж завилня.

Замръзна зората, замръзна реката.

От студа затрепери, зазъзна душата, замръзна и тя.

Съблече уморена горестта и обидата.

Премени се с вярата, надеждата и любовта,

със семпли одежди, в очакване на пролетта.

И... в гората сладкогласен чичопей запя.

Слънцето разтопи леда и горестта.

Разцъфнаха нежни полски цветя.

Топлината прегърна земята, разцъфна и тя - душата.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, мила Ири! Понякога в един пролетен ден можем да преживеем 2-3 сезона... за няколко часа. Като емоциите при жените.
    Благословена да си!
  • Щастливи сме, че имаме четири сезона, всеки със своята хубост. така няма да ни омръзнат. Добре си съпоставила сезоните с душата, Злате, която също се променя, но по- бързо...Това е, защото при нея има емоции и влияние от всичко, дори и от сезоните...
  • Благодаря, Георги!
  • Прекрасно!
  • Благодаря на всички Ви! Промените в душата напомнят за промените в сезоните, обаче в душата настъпват светкавично, сменят се за секунди...
    Пожелавам пролет в душите Ви!
  • О, да... Вече чакаме пролетта...
    Много образно си ги описала!
  • Стихът е като вълшебно копче -
    лесно превърташ сезоните, .
    Поздрави! Успех!
  • Поздравления и от мен, Злати.
  • Оптимистичен стих, в очакване на пролетта! Хареса ми, Злати!
  • Злати, колко добре си преплела природните сезони с тези на душата! Хубаво е стихчето и те поздравявам!
Предложения
: ??:??