2.06.2007 г., 22:44

Сезони

1K 0 2

Дали отминаха сезоните за мен.
Дали ме чака само зима.
Сега, когато се замисля...
Даа, май че пролетта почти отмина.
Не сетих много топли дни в тая пролет...
И много дъждове... а нямаше дъги...
Докато чаках слънцето, изстинах...
Кръвта ми вместо да кипи, се изстуди.

... А изведнъж усетих топло слънце...
Останало е значи лято и за мен...
Дано ме сгрее до живот преди...
да стана леденостуден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....