2.06.2007 г., 22:44

Сезони

1K 0 2

Дали отминаха сезоните за мен.
Дали ме чака само зима.
Сега, когато се замисля...
Даа, май че пролетта почти отмина.
Не сетих много топли дни в тая пролет...
И много дъждове... а нямаше дъги...
Докато чаках слънцето, изстинах...
Кръвта ми вместо да кипи, се изстуди.

... А изведнъж усетих топло слънце...
Останало е значи лято и за мен...
Дано ме сгрее до живот преди...
да стана леденостуден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вълко Тодореев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...