Дали отминаха сезоните за мен.
Дали ме чака само зима.
Сега, когато се замисля...
Даа, май че пролетта почти отмина.
Не сетих много топли дни в тая пролет...
И много дъждове... а нямаше дъги...
Докато чаках слънцето, изстинах...
Кръвта ми вместо да кипи, се изстуди.
... А изведнъж усетих топло слънце...
Останало е значи лято и за мен...
Дано ме сгрее до живот преди...
да стана леденостуден.
© Вълко Тодореев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
