21.11.2018 г., 10:06

Сезони

769 0 0

Сънувах есен

Избухнала е в цветове безброй

Подготвяйки живота за покой

А въздухът изпълнен е с песен

От птици тръгнали на път нелесен.

 

Сънувах зима

С бяла тишина обляна

Приличаща на бяла пяна

Студена луда и красива

Като непокорна самодива.

 

Сънувах пролет

Пробужда се живота цветен

Към новия такъв заветен.

Пробудена от дългия си летаргичен сън

Природата отново  ражда се със звън.

 

Сънувах лято

Топло, шумно и богато

Със хлебни класове от чисто злато

Обагрено със синева  безкрайна

Красива, дръзка и омайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...