Сънувах есен
Избухнала е в цветове безброй
Подготвяйки живота за покой
А въздухът изпълнен е с песен
От птици тръгнали на път нелесен.
Сънувах зима
С бяла тишина обляна
Приличаща на бяла пяна
Студена луда и красива
Като непокорна самодива.
Сънувах пролет
Пробужда се живота цветен
Към новия такъв заветен.
Пробудена от дългия си летаргичен сън
Природата отново ражда се със звън.
Сънувах лято
Топло, шумно и богато
Със хлебни класове от чисто злато
Обагрено със синева безкрайна
Красива, дръзка и омайна.
© Hristo Hristov Всички права запазени