Сезоните
Пролетта е цвете мило,
расло в моята градинка.
То в душата ми е бùло
и поливано в съдинка.
Лятото е жарко слънце
и под него клас узрява.
А от сухо житно зрънце
Господ хляба ни дарява.
Есента пък коледува -
всичко в зимника прибира.
Вино в бурето лудува.
Сватба хората събира.
Зимата е бяла врана
и обича тишината.
Тя връхлита неразбрана.
Шапката ù - в планината.
Ах, сезони! Ох, сезони!
На годината сте дреха.
Господ в своите резони
вас ни праща за утеха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
