koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
28.02.2014 г., 8:49 ч.

Сезоните 

  Поезия » Пейзажна
418 0 8

Пролетта е цвете мило,

расло в моята градинка.

То в душата ми е бùло

и поливано в съдинка.

 

Лятото е жарко слънце

и под него клас узрява.

А от сухо житно зрънце

Господ хляба ни дарява.

 

Есента пък коледува -

всичко в зимника прибира.

Вино в бурето лудува.

Сватба хората събира.

 

Зимата е бяла врана

и обича тишината.

Тя връхлита неразбрана.

Шапката ù - в планината.

 

Ах, сезони! Ох, сезони!

На годината сте дреха.

Господ в своите резони

вас ни праща за утеха.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??