Сезоните на любовта
Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.
Декорите намятат одеяла
върху ни, изтъкани от снежинки.
Затрупаха пръста, полето цяло,
и къщичките с покриви-калинки.
На стаичката в топлата ú пазва
камината ни спомените светли
пред пламъка надълго ни разказва
нахвърляни в тетрадките куплети.
А воят вън природата приспива
и цветната си пролет тя сънува...
Тъй нашата любов остава жива
и чиста, през сезоните, изплува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
