13.10.2014 г., 10:41 ч.

Сезоните на любовта 

  Поезия
460 0 5

Листата запикираха към ниско
подгонени от есенния вятър
и ти до мен пристъпяш все по-близко
до рамото, в поднебния ни шатър.

 

Декорите намятат одеяла
върху ни, изтъкани от снежинки.
Затрупаха пръста, полето цяло,
и къщичките с покриви-калинки.

 

На стаичката в топлата ú пазва
камината ни спомените светли
пред пламъка надълго ни разказва
нахвърляни в тетрадките куплети.

 

А воят вън природата приспива
и цветната си пролет тя сънува...
Тъй нашата любов остава жива

и чиста, през сезоните, изплува.

© Иван Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??