Сезоните на сърцето
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Ти не режи на моя земен ден крилете
със ревността си дива,безвъзвратна!
Когато ставам есенна,започват листопади
на твойте чувства и мойте прегрешения.
в позлата грейват мислите ти млади
и търсят ехото от моите съмнения.
Когато ставам зимна,дъхът ти побелява,
рисува фигури по стъкленото на душата ми,
която знае как обичаш,и после те ранява,
оставяйки следи до снежнобяло във сърцето ти.
Когато ставам пролетна,събуждам умиление,
и чувствата ти нови растат като кокичета,
които борят се в зеленото на моите видения
да чуят звън от сруната на моето "обичам те".
Когато ставам лятна,морето на желания разливам
пред тебе,с песни мамя те,като сирена в мрака,
превръщам се сама в море и в теб се вливам,
изпивам любовта ти и искам само мен да чакаш.
Понякога съм есенна,а друг път ставам зимна,
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Това са на сърцето мое всичките сезони.
Тогава казвай-още ли ме искаш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
