31 авг. 2007 г., 00:00

Сезоните на сърцето

1.1K 0 6
Понякога съм есенна,а друг път ставам зимна,
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Ти не режи на моя земен ден крилете
със ревността си дива,безвъзвратна!

Когато ставам есенна,започват листопади
на твойте чувства и мойте прегрешения.
в позлата грейват мислите ти млади
и търсят ехото от моите съмнения.
Когато ставам зимна,дъхът ти побелява,
рисува фигури по стъкленото на душата ми,
която знае как обичаш,и после те ранява,
оставяйки следи до снежнобяло във сърцето ти.
Когато ставам пролетна,събуждам умиление,
и чувствата ти нови растат като кокичета,
които борят се в зеленото на моите видения
да чуят звън от сруната на моето "обичам те".
Когато ставам лятна,морето на желания разливам
пред тебе,с песни мамя те,като сирена в мрака,
превръщам се сама в море и в теб се вливам,
изпивам любовта ти и искам само мен да чакаш.

Понякога съм есенна,а друг път ставам зимна,
когато търся-пролетна,когато искам-лятна.
Това са на сърцето мое всичките сезони.
Тогава казвай-още ли ме искаш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...