nyctophilia (Георги)
32 190
4.03.2016 г., 20:06 ч.

Сезонна инверсия 

  Поезия
650 0 9

Самотно продължение на мрак
след трескавия дъх на бледа зима.
Студът е яркият небесен знак,
че топлината островръха си отива.

 

Небето не е само чиста синева,
а вечна стряха и примамлива обител,
килим въздушен, стихнала трева
и пътя за душата на отлитнал.

 

Отчаян стон на овдовяла пролет
разтяга есенните струни на безкрая.
За път зелен престанах да се моля.
Разбрах, което исках да не зная.

 

Самотно продължение на мрак
и с него светлината си отива.
Не е от мен, друг режисира как,
и превърна лятото ми в зима.

 

© Георги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За първи път попадам твоята страница, но определено няма да е за последен - хареса ми как пишеш!
  • Аплодисменти!
  • Мммм..., защо не конвекция, изотермия..., а то инверсия - да го наречем мъгла...!!!
    "Небето не е само чиста синева,
    а вечна стряха и примамлива обител,
    килим въздушен, стихнала трева
    и пътя за душата на отлитнал."
  • Силен стих. Поздравление, Георги!
  • Много ми хареса, много! Поздравления!
  • Много хубаво!
  • Харесах!
  • Запомнящо се!
  • За път зелен престанах да се моля.
    Разбрах, което исках да не зная.

    Странно, но силно въздействащо стихотворение! Поздравления, Георги!
Предложения
: ??:??