Сезонна инверсия
Самотно продължение на мрак
след трескавия дъх на бледа зима.
Студът е яркият небесен знак,
че топлината островръха си отива.
Небето не е само чиста синева,
а вечна стряха и примамлива обител,
килим въздушен, стихнала трева
и пътя за душата на отлитнал.
Отчаян стон на овдовяла пролет
разтяга есенните струни на безкрая.
За път зелен престанах да се моля.
Разбрах, което исках да не зная.
Самотно продължение на мрак
и с него светлината си отива.
Не е от мен, друг режисира как,
и превърна лятото ми в зима.
© Георги All rights reserved.
