Сезонно
узряло ми е някак
за поезия
се искат млади листчета и пъпки
а моите листа жълтеят есенно
в предчувствие за сняг потръпвам
и ферментирал ми е някак сокът ми
не мога
да се влюбя безрасъдно
от обещанията до едно неспазени
пчелите в плодовете ми изтръпват
и тихо ми е някак
чакам зимата
а пиша вече края на романа си
слани от корените ми превзимат ме
но да изсъхна още ми е рано
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
