13.10.2011 г., 14:11 ч.

Сезонът на карначетата 

  Поезия
838 1 17

СЕЗОНЪТ НА КАРНАЧЕТАТА

 

Панаири, панаири...

Дим, карначета – ерзац.

И се пие яко. Свири

на дудук брадат свирач.

 

Стан извива хубавелка

и разтриса тлъст гюбек.

Някаква беззъба лелка

ми предлага чушкопек.

 

Давя се във екстра стока –

тенджери, кюлоти, боб,

плитичка тава – дълбока,

и фенерчета за гроб.

 

Евтини червени блузки,

свирки, захарен памук...

Тук дойдох, за да закуся –

две карначета със лук.

 

И защо ли се оглеждам?

Търся оня тъжен пес

с рунтавите бели вежди.

Но го няма. Липсва днес.

 

Панаири, панаири...

Дим, карначета -фарси!

Кучка вие, куче дири...

Да закуся ли? Мерси!

 

Горда, стара планината

химни слуша: ,,Ча–ка–рак“.

Панаир ни е Съдбата.

Тя пък глозга кучи крак...

© Алина Стоянова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??