Сезонът на карначетата
СЕЗОНЪТ НА КАРНАЧЕТАТА
Панаири, панаири...
Дим, карначета – ерзац.
И се пие яко. Свири
на дудук брадат свирач.
Стан извива хубавелка
и разтриса тлъст гюбек.
Някаква беззъба лелка
ми предлага чушкопек.
Давя се във екстра стока –
тенджери, кюлоти, боб,
плитичка тава – дълбока,
и фенерчета за гроб.
Евтини червени блузки,
свирки, захарен памук...
Тук дойдох, за да закуся –
две карначета със лук.
И защо ли се оглеждам?
Търся оня тъжен пес
с рунтавите бели вежди.
Но го няма. Липсва днес.
Панаири, панаири...
Дим, карначета -фарси!
Кучка вие, куче дири...
Да закуся ли? Мерси!
Горда, стара планината
химни слуша: ,,Ча–ка–рак“.
Панаир ни е Съдбата.
Тя пък глозга кучи крак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
