Уж беше прекрасен,
уж принц върху кон
и само му липсваше
корона и трон...
Поне отдалече
така ми се стори -
че би довлякъл за мене
всички простори.
Аз уж бях принцеса
с коси до земята,
а той бързал само
да ме метне в кревата.
Веднъж се пресрамих
та го целунах
и превърна се в змей,
но с глава на маймуна...
О, принце мой,
щом си измамен,
взимай си грахчето
и... дим да те няма!
Че след секунда
ще си размагьосан
и цялата приказка
виси, виж, на косъм.
А на вас ви се моля,
щом прочетете,
мерки по спешност
вие вземете -
ако ви срещне
принц недоказан,
във зоопарка
да бъде показан.
Или пък може,
стига да щете,
под купола в цирка
го отведете.
Аз да гледам спектакъла
няма да мога -
след принца вкъщи
принцеси сме много...
© Миглена Цветкова Всички права запазени