Сгреши
Вятърът полъхващ пресолен,
с вълната на тъгата тъй могъща
обрулва ме като чувал брашнен...
И в спомена един до друг ни връща.
Без любовта, която ти отдадох,
сърцето ти във пустота тупти.
Море от нежности за теб създадох!
Изплаши се ... от мен избяга ти!
Сгреши по отношение на мен!
Да, всяка грешка е на хората присъща...
И за това е нощ студена твоят ден,
и пуста е богатата ти къща.
Ще чакам още -
идва есента...
Септември лятото на студ жесток обръща.
Душата тъжна -
като бухал нощен,
зове те като дух от пуста къща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
