6.08.2019 г., 18:14 ч.  

Сгреши 

  Поезия » Любовна
829 1 3

Вятърът полъхващ пресолен,

с вълната на тъгата тъй могъща

обрулва ме като чувал брашнен...

И в спомена един до друг ни връща.

 

Без любовта, която ти отдадох,

сърцето ти във пустота тупти.

Море от нежности за теб създадох!

Изплаши се ... от мен избяга ти!

 

Сгреши по отношение на мен!

Да, всяка грешка е на хората присъща...

И за това е нощ студена твоят ден,

и пуста е богатата ти къща.

 

Ще чакам още - 

идва есента...

Септември лятото на студ жесток обръща.

 

Душата тъжна -

като бухал нощен,

зове те като дух от пуста къща...

© Ангел Милев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И тъгата в твоите стихове е очарователна...
  • Понякога от болката се ражда
    искрящо чиста и щастлива Радостта!

    Благодаря Ангелче и Красимира, че надникнахте при мен!
  • "Душата тъжна -
    като бухал нощен,
    зове те като дух от пуста къща..." Изповед, присъда или избор... Страхът е най-лошия съветник.
Предложения
: ??:??