В тебе сгуших се -
като дете в майчиния скут.
Дано да те запомня…
Дълго те четях със поглед -
оглеждах се в очите ти – там спрях.
Да ги изуча исках, но… срещнах твоя поглед.
Питаше ме със очи, задаваше поредния въпрос…
Как дълго са се търсили?!
Опитах да ти отговоря с думи -
не успях – на устните ми сложи пръст -
замълчах… Че не можех да ти отговоря,
тогава сляха се в една
изгаряща целувка -
отдавна се жадуваха, защото…
Не можех да поема дъх.
А ти не бързаше -
като че искаше до дъно да изпиеш
от мене болката…
Притиснах се до тебе силно - не исках
да ми се изплъзнеш…
И сякаш телата ни се сляха,
във едно, като че няма да се разделят…
02.11. 2007
© Нели Всички права запазени
Много хубаво пишеш, Златна Нели.
Нежно и неустоимо.С много обич.