25.02.2009 г., 21:58

Шапчица с железни гащи! :)))

1.3K 0 17

* * *

ТУК ИМА... ЧЕРВЕНА ТОЧКА +18 ;)

 

Майката на шапката червена

и писнало от Вълка похотлив,

да "чука" щерката засмена

и всеки път да е щастлив...

И чудела се що да стори,

все тази мисъл мозъка и дращи,

с Вълчо как да се пребори,

обула щерката в железни гащи...

Пуснала я след това,

с кошничка при баба си да иде,

спокойно свиркала с уста,

че... "чукането" няма да го биде...

Денят превалял, веч се свечерило,

а шапчицата... още не се връща,

Предчувствие сърцето и присвило,

- О, мили боже! Где си дъще?!...

Тръгнала да търси из гората,

кръстосала най-гъстите дъбрави,

и... нещеш ли близо до реката,

към нея идвал, горският Бай Слави...

А на реката водоскоците блестящи

изпращали отлитащият ден...

- Видяли Слави, шапка със железни гащи?

- Не скъпа,

срещнах само...

 

Вълк със оксижен!... :)))))))))

 

* * *

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, че ми хареса - да, оксиженът дава живот. Е не като сваля железните гащи, де...А просто защото използва кислород, нали... Разсмя ме много...
  • Честито и наздраве!
    <a href=" http://www.youtube.com/watch?v=C_JZ785XvdM&feature=related " target="_blank"> Песен >>> </a>



  • ха ха ха ха ха
    !!!
    Яко!!!
  • Не е честно така, ДВАТА_ВЪЛКА (АРАКАСТАНАВ ), вие с те двама, единия ще я държи другия ще прегризва катинара!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...