Изгрев нов се ражда, сбъдване звъни,
в мед пелин преражда,под камък сълза спи,
стъпвам по небето и бера звезди,
лястовица бяла, в сърцето ми гнезди,
от венеца звезден, мракът се стопи.
влюбено пак пее, в мен букет мечти,
с него ще нахраня, гладните си дни.
Усмихнато слънце, в очите ми блести,
и изтрива спомена, за облаците зли,
нечупливо сбъдване, победно лети,
всяка болка и тъга, в радост прероди.
Любовта у човека, нетленното гради,
единствено доброто, оставя светли следи,
нека слънце, а не мрак, в бъдното вградим,
и с дела достойни, съграденото надградим,
в земните ни съдби, бяла истина да блести,
весел смях, а не сълзи, да има в нашите очи,
обич искрена в сърцето сбъднато да пее,
безоблачно щастие във всички дни да грее.