8.12.2011 г., 19:30

She's gone

794 0 2

Твърдиш, че я обичаш?

Тогава защо след нея не тичаш?

Когато тя си тръгна,

ти въобще не мръдна.

Човече, ако тя е една,

ако тя е твоята жена?

Защо не се опиташ да си я върнеш?

Защо поне за малко тъпото си его не загърнеш?

Ако наистина значи нещо за теб

промени нещо в живота си проклет!

Не оставяй тя да бъде просто една мечта!

Направи момичето целта!

Целта на твоя живот,

целта, заради която, ако трябва ще идеш и в гроб.

Не се прави на глупак!

Не знам кога, не знам и как,

но направи нещо да си я върнеш обратно 

или я губиш безвъзвратно.

 

Ако обаче тя не иска да се съберете,

е, не вярвам тя да е единственото "цвете".

Знай, че няма вечни неща.

И както ТЯ ти каза, няма и перфектна жена.

Тя не оцени за нея какво си сторил 

и че за сърцето й си се борил.

Така че за сега остави да те боли,

а след време сърцето ти ще спре да кърви.

А и кой знае, може и някоя друга, дупката в него да запълни.

Знам,че цял живот в сърцето си ще я носиш,

и че, ако трябва, за нея от ръба ще скочиш.

Знам и че в нея има частица любов.

Но така е устроен светът, да бъде студен и суров!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристиян Орлиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...