Шепа пепел
Не ме изтривай тихо в паметта си!
На прага те изпращам,
а си в мен...
че с чувствата запалихме плътта си,
ала не съм докрай изпепелен!
Не вземай шепа пепел –
забрави ме
неразпилян
зад пътната врата!...
Отиваш си, останала без име,
а в мен догаря пареща следа –
в сърцето ми,
от устните горещи
разпалена...
със трепетна ръка
жигосана...
и в пламъка на свещите
угасваща самотно в утринта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
