Шепнеше ми в тишината
Шепнеше ми в тишината
Навън валеше самотата,
разтваряше се в нея вечерта,
докоснала със устни красотата,
донесла ѝ с целувка любовта.
Навън валеше и тъгата,
във стаята ми влизаше сама
и шепнеше ми в тишината,
луната скрила в своята ръка.
А аз очите си притварях
и търсех, търсех образа любим,
със него дълго разговарях,
той даваше ми знак да помълчим.
Навън валеше самотата,
разтваряше се в нея вечерта,
докоснала със устни красотата,
донесла ѝ с целувка любовта.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
