Навън валеше самотата,
разтваряше се в нея вечерта,
докоснала със устни красотата,
донесла ѝ с целувка любовта.
Навън валеше и тъгата,
във стаята ми влизаше сама
и шепнеше ми в тишината,
луната скрила в своята ръка.
А аз очите си притварях
и търсех, търсех образа любим,
със него дълго разговарях,
той даваше ми знак да помълчим. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up