дъх притихнал
във мрак
полунощен
упоен
и очакван
все още
като взрив
като сила
отприщена
се промъква
в съня ми
среднощно...
сластен трепет
желани
наслади
и бленувани
пърхащи пръсти
по-красиви
по-дръзки
отчаяни
като теб
като мен
полунощни
ще се гмурна
във теб
ще отпия
от негата
със устни...
нечакано
в лунен блян
две тела
ще завият
покорени
взаимно
в очакване...
луди мисли
и луди копнежи
дъх притихнал
докосване питащо
нереалност защо си
премрежена
приземихме се
в хаос
излитащо...
© Нели Господинова Всички права запазени