May 20, 2009, 6:54 AM

... (шепот)

  Poetry
812 0 22

дъх притихнал

във мрак

полунощен

упоен

и очакван

все още

като взрив

като сила

отприщена

се промъква

в съня ми

среднощно...

сластен трепет

желани

наслади

и бленувани

пърхащи пръсти

по-красиви

по-дръзки

отчаяни

като теб

като мен

полунощни

ще се гмурна

във теб

ще отпия

от негата

със устни...

нечакано

в лунен блян

две тела

ще завият

покорени

взаимно

в очакване...

луди мисли

и луди копнежи

дъх притихнал

докосване питащо

нереалност защо си

премрежена

приземихме се

в хаос

излитащо...

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...