Шепот
Последен зимен дъжд
отронва късчетата кал.
Нашир, надлъж
тече потокът подивял.
Разумната вечерна
суматоха
с водата стъпва
все на пръсти.
От кал създаден,
в кал човекът
събира се
в неведомо
присъствие.
Една илюзия
от страхове
все иска възвисена
да се пръсне
в тъга по
нощното небе...
На струи сипе се
дъждът
над спомените,
над копнежите.
Заспива в шепота
светът.
Шепнат...
Оцелелите!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Харесах 