Шепот
Шепот
Забързано блъска ме
Нежно
"Събуди се
Война, казват..."
Разтривам очите си
"Ставай"
"Не искам да убивам
Повече себе си"
"Няма"
"Обещаваш ли"
Качвам се в колата
И бомбите от насъскани хора
Ме гледат
И чакат още секунди
Преди да светне в друг цвят светофара
Преди да нападнат
Трафика в пет
Залязващ под стъклено огледален
Град
Кой ви показа
Как да строите разрушавайки
Шепот
"Ставай. Закъсняваме"
Нарамвам още две дози
Сутрешно главоболие
Минусови температури
И рухнали основи
Направих само една грешка
Само една
Но промени жалкия ми живот
До степента
Да се чудя как спя
Как дремя и сънувам
... не знам
Държа в ръката си начупена бутилка
Празна и суха
Жадна и...
Хвърлям я
Защото ако някога
Ми беше нужна
Сега не ми трябва
Не ми трябва да се самозалъгвам
Повече
Защото войната чука по прозорците
Силно
И ги чупи
И клати разклатеното ми здраве
И клати земята
Най-здравото за което можех да се хвана...
На нищо не вярвам
Повече
Като люлка ме върти пространството
И като лодка потъва...
"Всичко е толкова лошо измислено"
Казвам й плачейки
А тя ме прегръща само
И нищо не може да направи
Шепти ми
Но не ме успокоява
"Война, казват..."
И ме бута леко по рамото
Сутрин
"Ставай"
И така вдишваме всеки нов ден
По-еднакъв от предния
По-стар
И го издишваме няколко часа
По-нататък
Изкълчен
Търкалящ се
И изгасващ
02.04.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислав Илиев Всички права запазени
