2 abr 2008, 19:43

Шепот

  Poesía
833 0 8

Шепот
Забързано блъска ме
Нежно
"Събуди се
Война, казват..."
Разтривам очите си
"Ставай"
"Не искам да убивам
Повече себе си"
"Няма"
"Обещаваш ли"

 

Качвам се в колата
И бомбите от насъскани хора
Ме гледат
И чакат още секунди
Преди да светне в друг цвят светофара
Преди да нападнат

 

Трафика в пет
Залязващ под стъклено огледален
Град
Кой ви показа
Как да строите разрушавайки
Шепот
"Ставай. Закъсняваме"

 

Нарамвам още две дози
Сутрешно главоболие
Минусови температури
И рухнали основи

 

Направих само една грешка
Само една
Но промени жалкия ми живот
До степента
Да се чудя как спя
Как дремя и сънувам

 

... не знам
Държа в ръката си начупена бутилка
Празна и суха
Жадна и...
Хвърлям я
Защото ако някога
Ми беше нужна
Сега не ми трябва

 

Не ми трябва да се самозалъгвам
Повече
Защото войната чука по прозорците
Силно
И ги чупи
И клати разклатеното ми здраве
И клати земята
Най-здравото за което можех да се хвана...

 

На нищо не вярвам
Повече
Като люлка ме върти пространството
И като лодка потъва...
"Всичко е толкова лошо измислено"
Казвам й плачейки
А тя ме прегръща само
И нищо не може да направи
Шепти ми
Но не ме успокоява
"Война, казват..."
И ме бута леко по рамото
Сутрин
"Ставай"

 

И така вдишваме всеки нов ден
По-еднакъв от предния
По-стар
И го издишваме няколко часа
По-нататък
Изкълчен
Търкалящ се
И изгасващ

 

02.04.2008

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтърсва!
  • За погледа, който изтича от очите ти, за да улови шантавостта на тоя банален свят, за който сме се уморили да дишаме... и единствения ти начин да впрягаш думите, изтрити от употреба и безсмислие...
    Благословен си!
  • Ехаа... Много ми хареса.. Всеки ред е като изстрел, като взрив.. С удоволствие прочетох!
  • Е, супер стихо! Аплодисменти! Най-искрени!
  • Замисли ме и ти...натъжи ме след един
    ...изкълчен, търкалящ се и изгасващ ...ден.
    с обич за теб, Десислав.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...