2.08.2020 г., 10:51

Шепот от дъжд

1.2K 2 0

ШЕПОТ ОТ ДЪЖД

(бял стих)

Автор – Величка Николова - Литатру

 

Аз не зная

това как се случи –

да се влюбя за втори път.

Силно!

Да стоя под липата

на двора

и да чакам дъждът

да ме милне,

сякаш… милват ме твоите думи,

 а дъхът ти

с дъха ми се слива…

 

Птичи кряк.

Аз внезапно се сепвам!

Черен облак

до мене се свлича

и ми пречи

да чувам гласа ти,

 а духа ми

в небето завлича…

 

И се чувствам сама

в тъмнината,

само с тръпка –

любов непознала.

Без вина –

във вини потопена,

но със шепот от дъжд

напоена…

 

… А духът ми,

отвлечен от облак –

не е в мен,

та за теб да копнея,

не е в мен –

та за теб да помисля,

и не мога…

за теб да милея!

 

Литатру

(От кн. „Шепот от дъжд” - 2017 г. )

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...