ШЕПОТ ОТ ДЪЖД
(бял стих)
Автор – Величка Николова - Литатру
Аз не зная
това как се случи –
да се влюбя за втори път.
Силно!
Да стоя под липата
на двора
и да чакам дъждът
да ме милне,
сякаш… милват ме твоите думи,
а дъхът ти
с дъха ми се слива…
Птичи кряк.
Аз внезапно се сепвам!
Черен облак
до мене се свлича
и ми пречи
да чувам гласа ти,
а духа ми
в небето завлича…
И се чувствам сама
в тъмнината,
само с тръпка –
любов непознала.
Без вина –
във вини потопена,
но със шепот от дъжд
напоена…
… А духът ми,
отвлечен от облак –
не е в мен,
та за теб да копнея,
не е в мен –
та за теб да помисля,
и не мога…
за теб да милея!
Литатру
(От кн. „Шепот от дъжд” - 2017 г. )
© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени