9.12.2015 г., 7:55

Шепотът на съвеста

682 0 3

Шепотът на съвестта


В мъглявините на моето съзнание

мисли спомени събуждат

политат с тях назад във времето

където чувства и любов се лутат


Отдавна ме напуснаха ранени

не ги опазих, нито задържах

вървях по пътища опасни, забранени

Душата си заложих и всичко пропилях


Загубих всичко, времето изтича

безчувствен, безразличен, мрака чакам аз

неволите житейски Съдбата ми съблича

последна песъчинка в отминал час


декември 2015

Варна

Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички!Всеки един от вас беше едно откровение за мен.Желая ви спокойни празнични дни.
  • Това стихотворение ми напомня за филма"Осъдени души", който ми е любим...
    "Какво ще правиш в тази разпъната на кръст Испания?
    Ще чакам страшният съд."
    Удивителна творба!!!
    Но "неведоми са пътищата Божии",...и може би не сега и за дълго време, но след страшният съд не се знае какво ни очаква-може би надежда, може би любов ,може би нещо което сме загубили преди...
  • Брей! Това му викам аз поет

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...