Dec 9, 2015, 7:55 AM

Шепотът на съвеста

  Poetry » Love
678 0 3

Шепотът на съвестта


В мъглявините на моето съзнание

мисли спомени събуждат

политат с тях назад във времето

където чувства и любов се лутат


Отдавна ме напуснаха ранени

не ги опазих, нито задържах

вървях по пътища опасни, забранени

Душата си заложих и всичко пропилях


Загубих всичко, времето изтича

безчувствен, безразличен, мрака чакам аз

неволите житейски Съдбата ми съблича

последна песъчинка в отминал час


декември 2015

Варна

Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички!Всеки един от вас беше едно откровение за мен.Желая ви спокойни празнични дни.
  • Това стихотворение ми напомня за филма"Осъдени души", който ми е любим...
    "Какво ще правиш в тази разпъната на кръст Испания?
    Ще чакам страшният съд."
    Удивителна творба!!!
    Но "неведоми са пътищата Божии",...и може би не сега и за дълго време, но след страшният съд не се знае какво ни очаква-може би надежда, може би любов ,може би нещо което сме загубили преди...
  • Брей! Това му викам аз поет

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...