Dec 9, 2015, 7:55 AM

Шепотът на съвеста 

  Poetry » Love
598 0 3
Шепотът на съвестта
В мъглявините на моето съзнание
мисли спомени събуждат
политат с тях назад във времето
където чувства и любов се лутат
Отдавна ме напуснаха ранени
не ги опазих, нито задържах
вървях по пътища опасни, забранени
Душата си заложих и всичко пропилях
Загубих всичко, времето изтича
безчувствен, безразличен, мрака чакам аз
неволите житейски Съдбата ми съблича ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Random works
: ??:??