Шепти ми, поете, шепни...

20.04.2008 г., 11:18 ч.

Поезия

750 0 6

Шепти ми, поете, шепни...

За изгубената младост,
за пролетни цветя,
за малко тиха радост
в тая сенчеста земя.

Шепти ми, поете, шепни...

За слънце незалязващо,
за обич без предел,
за лунни нощи,
които от луната си отнел.

И подарил си ми ги
шепнещо, без дъх,
а аз дори не съм разбрала
и така нелепо
себе си на друг предала.

Шепни ми...

за прежните молитви,
които си мълвял без глас
колко много, Боже,
в един последен валс...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

~iSkRiCa~ (Свобода)

2008-04-20T14:02:41+03:00

Благодаря ви много
Таничка, винаги е удоволствие за мен да те видя разписала се под мой стих
face04 (Таня Кирилова)

2008-04-20T13:22:27+03:00

Красиво рисуваш с думи!Чудесен стих!Поздрав с усмивка!
lips_of_angels (Ем)

2008-04-20T12:58:22+03:00

Хареса ми!поздрав!
vulchebnik (Евгени Янев)

2008-04-20T12:30:02+03:00

Браво!
~iSkRiCa~ (Свобода)

2008-04-20T12:19:23+03:00

Аз ти благодаря, Ена
Прегръдки
Ена (Елена Гоцева)

2008-04-20T11:41:42+03:00

Прекрасно!!!
Благодаря ти!