Apr 20, 2008, 11:18 AM

Шепти ми, поете, шепни...

  Poetry
909 0 6
Шепти ми, поете, шепни...

За изгубената младост,
за пролетни цветя,
за малко тиха радост
в тая сенчеста земя.

Шепти ми, поете, шепни...

За слънце незалязващо,
за обич без предел,
за лунни нощи,
които от луната си отнел.

И подарил си ми ги
шепнещо, без дъх,
а аз дори не съм разбрала
и така нелепо
себе си на друг предала.

Шепни ми...

за прежните молитви,
които си мълвял без глас
колко много, Боже,
в един последен валс...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...