Шепти ми, ветре
Шепти ми, ветре, шепти
за далечни сини океани.
Шепти ми, ветре, шепти
за мойте зелени низини.
Ветре мой, шепти,
шепти ми ти за хорските души.
Ох, недей така мълчи,
сърцето ми недей мъчи.
Къде е майка?
Къде е татко?
Ой, ветре, виждал ли си кака?
Кажи ми, чувал ли си батко?
Изсвири песен на полята,
кажи им че се връщам.
Кажи и на житата,
че юнакът вкъщи се завръща.
Изкрещи и на балкана,
за онзи що го покори,
полети над низината,
да спре за мене да тъжи.
Почукай на вратата.
кажи на майка и на татко,
на баба и на дядо,
че за Илинден ще се върна
ще се върна у дома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ерик Василев Всички права запазени