28 jun 2014, 10:48

Шепти ми, ветре

832 0 0

 

Шепти ми, ветре, шепти

за далечни сини океани.

Шепти ми, ветре, шепти 

за мойте зелени низини.

 

Ветре мой, шепти,

шепти ми ти за хорските души.

Ох, недей така мълчи,

сърцето ми недей мъчи.

 

Къде е майка?

Къде е татко?

Ой, ветре, виждал ли си кака?

Кажи ми, чувал ли си батко?

 

Изсвири песен на полята,

кажи им че се връщам.

Кажи и на житата,

че юнакът вкъщи се завръща.

 

Изкрещи и на балкана, 

за онзи що го покори,

полети над низината,

да спре за мене да тъжи.

 

Почукай на вратата.

кажи на майка и на татко,

на баба и на дядо,

че за Илинден ще се върна

ще се върна у дома!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ерик Василев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...