28 jun 2014, 10:48

Шепти ми, ветре 

  Poesía » De amor
435 0 0

 

Шепти ми, ветре, шепти

за далечни сини океани.

Шепти ми, ветре, шепти 

за мойте зелени низини.

 

Ветре мой, шепти,

шепти ми ти за хорските души.

Ох, недей така мълчи,

сърцето ми недей мъчи.

 

Къде е майка?

Къде е татко?

Ой, ветре, виждал ли си кака?

Кажи ми, чувал ли си батко?

 

Изсвири песен на полята,

кажи им че се връщам.

Кажи и на житата,

че юнакът вкъщи се завръща.

 

Изкрещи и на балкана, 

за онзи що го покори,

полети над низината,

да спре за мене да тъжи.

 

Почукай на вратата.

кажи на майка и на татко,

на баба и на дядо,

че за Илинден ще се върна

ще се върна у дома!

© Ерик Василев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??