Шест
ШЕСТ
Не разбирам… навярно съм тъп…
Но аз не разбирам такава любов!
Опрял съм гърба си във ръба,
а ти стреляй, поне да умра!
Та с мен няма да свърши…
И утре ще бъде пак ден.
И толкова още ще бъдат…
Красиви, далечни…без мен
Но когато се целиш, аз моля,
във сърцето точно цели,
че не трябва то да е цяло…
Не трябва за теб да боли!
Убий го, разкъсай го с зъби!
Не му трябва вече любов!
Нахрани ги!... човешки помияри…
Сложи ми сърцето за стръв!
Вземи и душата. Аз помня
как обичаше тази душа…
Хвърли я… Преизподня!
В катрана нека горя!
Той живота е малко в кафяво
Всяка сутрин го виждам във шест…
После пускам водата…Готово!...
И любовта…И тя на шест!
21.11.2015г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
