emo2 (Емил Стоянов)
236 750
26.11.2015 г., 22:47 ч.  

Шест 

  Поезия » Друга
411 0 3

ШЕСТ

 

Не разбирам… навярно съм тъп…

Но аз не разбирам такава любов!

Опрял съм гърба си във ръба,

а ти стреляй, поне да умра!

Та с мен няма да свърши…

И утре ще бъде пак ден.

И толкова още ще бъдат…

Красиви, далечни…без мен

Но  когато се целиш, аз моля,

във сърцето точно цели,

че не трябва то да е цяло…

Не трябва за теб да боли!

Убий го, разкъсай го с зъби!

Не му трябва вече любов!

Нахрани ги!... човешки помияри…

Сложи ми сърцето за стръв!

Вземи и душата. Аз помня

как обичаше тази душа…

Хвърли я… Преизподня!

В катрана нека горя!

 

Той живота е малко в кафяво

Всяка сутрин го виждам във шест…

После пускам водата…Готово!...

И любовта…И тя на шест!

 

21.11.2015г.

© Емил Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??