ШИШАРКА ЗА СПОМЕН ОТ ЗИМАТА
... защо си нямам мъничка хралупа – шишарки в нея да си събера,
и – катеричък – лешници да хрупам на топличко във ледната гора,
да гледам как снежецът кротко пада от клоните на мъдрите ели,
и как артилерийска канонада кълвачът почва с третите петли,
и Кума Лиса хитро пак замита с опашката си в пряспата следи,
и Баба Меца – спала до насита, мечочетата си под строй реди,
и слънцето на припека подрежда кокиче, покрай него минзухар,
и как светът отново е надежда – и всеки миг от Господа е дар,
и Пролетта – прекрасна господарка, усмихва се, тъй мила и добра! –
бях катеричък, хвърлил ви шишарка за спомен от дълбоката гора.