1.08.2007 г., 22:21

Щастие

817 0 6
Не те познах, любов ли си, кажи?
Забравила те преди много време,
ти пак ме навести.
Сърцето мое в черно бе обвито,
но твоят светъл лъч го проясни.
Напомни ми какво е щастие,
как хората се смеят до сълзи.
Как мога утрото с усмивка да посрещам,
нощта със радост да зова,
научих се какво е щастие,
след толкоз много сълзи сам-сама в нощта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бъди щастлива , Вале!
  • Любовта преобръща всичко с главата надолу!!!Поздрав!
  • Любов-тя е смисъла на всичко в този свят!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!
  • "Не те познах, любов ли си, кажи?
    Забравила те преди много време,
    ти пак ме навести." Винаги се промъква неочаквано..когато сме забравили значението и смисъла на тази дума....Браво..Поздравления!
  • Радвам се, че си го открила!Браво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...