1 ago 2007, 22:21

Щастие

  Poesía
823 0 6
Не те познах, любов ли си, кажи?
Забравила те преди много време,
ти пак ме навести.
Сърцето мое в черно бе обвито,
но твоят светъл лъч го проясни.
Напомни ми какво е щастие,
как хората се смеят до сълзи.
Как мога утрото с усмивка да посрещам,
нощта със радост да зова,
научих се какво е щастие,
след толкоз много сълзи сам-сама в нощта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Бъди щастлива , Вале!
  • Любовта преобръща всичко с главата надолу!!!Поздрав!
  • Любов-тя е смисъла на всичко в този свят!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!
  • "Не те познах, любов ли си, кажи?
    Забравила те преди много време,
    ти пак ме навести." Винаги се промъква неочаквано..когато сме забравили значението и смисъла на тази дума....Браво..Поздравления!
  • Радвам се, че си го открила!Браво!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...