Щастие
Щастие
Поглеждам и виждам те,
сънувам те… това си ти.
Жадувам те, копнея да те имам
и гледам твоите очи…
Изпълваш ме със нежност,
любов и красота.
Даряваш ме с усмивка,
топлота…
Щастлив съм, че си с мен,
че със мене сподели,
живота тежък и самотен,
живот с пустинни дни…
Аз търсих го, не го намирах,
то бягаше безспирно покрай мен.
Отиваше си безнадеждно,
оставаше ме пак сломен.
Но ето, че сега е тука,
дошъл бил вече моя ред,
на щастие да се порадвам,
да се почувствам аз човек.
Усмивка грейва на лицето,
сълзата тежка пак тече,
но всеки който ме погледне,
ще види другото момче.
Момче по силно и от вятър,
момче на приливни вълни,
момче което видимо се радва,
и обича своите дни.
Момче изпълнено със нежност,
със любов и красота,
момче дарено със усмивка
от мила и добра жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Димитров Всички права запазени
