Dec 18, 2006, 10:53 PM

Щастие

  Poetry
1.4K 0 6

Щастие


Поглеждам и виждам те,

сънувам те… това си ти.

Жадувам те, копнея да те имам

и гледам твоите очи…

Изпълваш ме със нежност,

любов и красота.

Даряваш ме с усмивка,

топлота…

 

Щастлив съм, че си с мен,

че със мене сподели,

живота тежък и самотен,

живот с пустинни дни…

Аз търсих го, не го намирах,

то бягаше безспирно покрай мен.

Отиваше си безнадеждно,

оставаше ме пак сломен.

 

Но ето, че сега е тука,

дошъл бил вече моя ред,

на щастие да се порадвам,

да се почувствам аз човек.

Усмивка грейва на лицето,

сълзата тежка пак тече,

но всеки който ме погледне,

ще види другото момче.

 

Момче по силно и от вятър,

момче на приливни вълни,

момче което видимо се радва,

и обича своите дни.

Момче изпълнено със нежност,

със любов и красота,

момче дарено със усмивка

от мила и добра жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....